BG EN
Your cart is empty


go back

Как се лекува ниският хематокрит по време на бременността?

20 January 2019

Какво представлява хематокритът?

За да разберем причината за ниския хематокрит, първо трябва да го дефинираме. Хематокрит е обемът от кръвта, изразен в проценти, заеман от еритроцитите или т. нар. червени кръвни телца.

Референтните стойности са 42-47% при жените и 45-50% при мъжете, като те могат да варират, в зависимост от лабораторията. Това следва да се вземе под внимание, тъй като сами по себе си леките варирания няма да ни покажат наличието на анемия, а по-скоро, че съществува намаляване на дела на еритроцитите спрямо този на плазмата.

Хематокрит и бременност

От казаното можем да заключим, че процес като бременността, при който ще са нужни прилив на повече кръв и увеличаване на хранителния прием и отделянето на течности, заради допълнителния живот, който носи жената, може да се получи разреждане на кръвта с понижаването на хематокрита.  

В действителност, количеството на общия брой еритроцити при бременната жена е по-голямо от това преди забременяването (с приблизително 20%), но обемът се увеличава в по-голяма степен между 1-1,5 л. и по този начин се разрежда хематокритът с близо 5%.

Това разреждане на кръвта води успоредно до падане на хемоглобина, в следствие на намаляването на червените кръвни телца в единица обем.  

Тези клинични картини не се считат за анемични състояния и могат да бъдат наречени псевдоанемия на бременността, когато отклоненията при хемоглобина в тези случаи са леки и не падат под 11 г/л и 33% при хематокрита.  

Анемия по време на бременността

Също така трябва да отбележим, че хранителните нужди при бременните са завишени и сред тях са количеството желязо, фолиева киселина, витамин В12. Предвид важната роля на желязото, когато стойностите му са ниски, бъдещата майка си го набавя с допълнителен прием.  

Според МЗО, за анемия се приема състояние, при което хемоглобинът е под 11 г/л, а хематокритът е по-нисък от 33%. По време на бременност могат да се приемат за нормални стойности над 10,5 г/л за хемоглобина и 32% за хематокрита. Съгласно тези параметри, можем да открием около 42% жени с анемия по време на бременността (според МЗО). При всички тях следва да бъдат взети мерки, свързани с диетата, като препоръки за съчетаването на хранителните продукти, най-подходящия начин на хранене, приема на добавки, в случай че следват вегански хранителен режим, беден на нутриенти, както и бременни, които имат храносмилателни нарушения.

Основната причина за анемия е дефицитът на желязо. Задачата на специалиста ще бъде насочена към набавянето на този микронутриент и улесняването на неговото усвояване.

Биодостъпност и анемия

Морската терапия е доказала, че е интересно допълнение като елемент, улесняващ възвръщането на нивата на желязо, дори и при хранителни режими, бедни на желязо или където то е намалено поради прием на лекарства.  

Проведено е експериментално изследване от Di Bernardo, María et al. (2014) върху употребата на морска вода като добавка при анемия. В него се използва студено микрофилтрирана морска вода  при анемии, които са изкуствено породени от диета, бедна на протеини, витамини и минерали, както и от прием на медикаменти, при лабораторни мишки, на които след експеримента са били анализирани далака, черния дроб и бъбрека.  

Забелязани са значителни статистически различия в кръвните показатели между групата, която е приемала морска вода и тази, която не я е приемала. Изследването доказва ползата от употребата на разтвор от морска вода върху лабораторни мишки с анемия, причинена от бедна на протеини, витамини и минерали диета, както и такава, в резултат на прием на медикаменти.  

В този случай морската вода изглежда действа като „жизнената среда“, която защитава René Quinton, „първоначален сок“, който дава жизненост на клетките, като ги енергизира и снабдява с микроелементите, от които се нуждаят за правилното си функциониране.

От това изследване, наред с проведените от René Quinton върху експериментални животни, може да се заключи, че Морската Терапия има вътреприсъщото свойство да регулира клетъчните функции и така да осигурява тяхното равновесие и това на системата.