BG EN
Your cart is empty


go back

Кожни обриви, уртикария, пъпки

6 December 2018

Какво представляват кожните обриви и защо се появяват?


Съществуват редица причини, които водят до появата на обриви по кожата, от реакция при допир до автоимунен отговор, който може да се изрази под формата на уртикария, псориатична плака, еритема.

Когато говорим за кожен обрив, обикновено той се свързва с уртикарията, в някои случаи така се нарича и появата на плака, папули, люспи, но те не определят хистологично това, което се разбира под уртикариален обрив.  

Кожни обриви, уртикария, пъпки

Трите са синоними и това, към което се отнасят е появата на кожен оток, като отговор на повишаването на освобождаването на хистамин, което от своя страна води до разширяване на съдовете и тяхната пропускливост и предизвиква спонгиоза (междуклетъчен оток) и ангиоедем. Ангиоедемът може да бъде опасен, тъй като може да засегне орофарингеалната лигавица, езика, глотиса, въздухоносните пътища и да доведе до застрашаващо живота състояние.

Характерно за пъпките, уртикарията или кожния обрив е това, че не се задържат за повече от 24 часа. Ако имаме кожен обрив и той не изчезне за ден, вероятно е това да не е уртикария, с изключение на уртикариалния васкулит, който може да продължи няколко дни, но в повечето случаи следва да се търсят други заболявания, които протичат с кожни лезии.

Защо се появяват кожните обриви?

Причините, които могат да доведат до уртикария са многобройни и често те не могат да бъдат определени. Трябва да имаме предвид, че тя може да се появи като реакция при контакт с химикали, физически, възпалителни или инфекциозни процеси, при консумация на богати на хистамин продукти, от лица, които имат непоносимост към него, автоимунни заболявания, хранителни алергични реакции или такива, които не се дължат на алергия (но се наблюдава свръхчувствителност)…   

Всяка една от изброените причини води до дегранулация на мастоцитите и обилно отделяне на тяхното съдържание, където хистаминът е основният причинител на уртикариалните симптоми като: сърбеж, парене, кожен оток и обрив, който изчезва за по-малко от 24 часа, с възможност да се появи на други места за няколко дни или дори седмици.  

Колко трае уртикарията?

Трябва да знаем, че обривите не се задържат за повече от 24 часа, докато уртикарията може да трае седмици или месеци. Когато продължителността й е по-малка от шест седмици, се нарича остра уртикария, а ако е повече от шест седмици, е хронична уртикария.

Трябва да добавим, че след като бъде излекувана уртикарията, може да доведе до кожна чувствителност, състояние, което може да продължи до две години и да се стигне до така наречения дермографизъм.

Дермографизмът не е друго, освен отговор при леко одраскване, ожулване или триене, при което кожата реагира с появата на обрив по цялото протежение на наранения участък. 

Как да третираме кожния обрив?

Уртикарията има просто лечение и това е употребата главно на антихистамини (външно или вътрешно), за да се намали отговорът на мастоцитите при взаимодействието им с основния агент, причиняващ уртикариална реакция. Това стандартизирано лечение много често се провежда, без да се вземат под внимание възможните патогенни агенти, тъй като търсенето на продукта, към който има чувствителност, може да се проточи във времето и да не даде резултат. При пристъп, обикновено се назначава единствено симптоматично лечение, като по този начин се разрешават повече от 70% от случаите, но един интензивен отговор или повтаряща се поява на уртикария или нейното хронифициране, задължава изучаване на възможните причини. След обширна анамнеза и многобройни тестове за алергия, се преценява дали са алергични отговори или не. В случай, че уртикарията не е ИгЕ-медиирана, се определя като неалергична и пациентът ще бъде изследван, за да се прецени дали причината се корени в системно заболяване или се дължи на физически фактори, стрес…

Можем ли да третираме кожните обриви по друг начин?

В днешно време се оказва трудно да се открие природно средство, което да избави един пациент от хронична уртикария, тъй като често е трудно да се определи с точност към кой или към кои антигени е чувствителен.  

Всичко се усложнява допълнително, ако вземем под внимание и „теорията за хигиената“ или ранното въвеждане на антигени в хранителния режим на кърмачетата. Днес, и педиатри, и родители се отнасят много сериозно към храненето на кърмачетата през първата година от живота им. Това е много важно, тъй като е възможно до няколко години да видим резултата от тези промени в режима на хранене по отношение на броя на алергиите и случаи на свръхчувствителност.  

Можем да се водим от този пример, а именно, да намалим странните елементи, които се появиха през ХХ в., във всяка една сфера: козметични продукти, замърсители на околната среда, консерванти, лекарства, някои храни…

Когато уртикариалната реакция отговаря на физически агенти като: студ, топлина, радиация, суша и др., най-добрият начин е да избягваме да се излагаме на тях, но в много случаи това се оказва трудно, освен това засегнатите обикновено имат отговор на свръхчувствителност или познати алергии към други патогенни агенти (алергени или не).

Дори и да не съществуват ясни доказателства за хигиената на хранене и нейния ефект върху хроничната уртикария, се препоръчва следването на режим, който е беден на алергени/псевдоалергени или намаляването/елиминирането на богати на хистамин продукти или на такива, които увеличават освобождаването му. Това е вариант, за да се направи опит за намаляване на броя на пристъпите или интензивността на обривите. Намаляването на стреса, употребата на натурални продукти с противовъзпалително действие също може да бъде от полза, но всичко това се оказва досадно и пациентите прибягват до предписаните им лекарства.

Поради тази причина са важни информираността и осъзнатостта, за да намерим начин да въведем промените в нашето ежедневие така, че да станат част от него и да сведем до минимум употребата на лекарства, доколкото е възможно. 

Морската терапия при отговорите на кожата

Морската терапия  е изиграла своята роля при алергичния ринит, алергичния конюнктивит, при болести на кожата и други дерматологични заболявания.

Начините, по които се измерва противовъзпалителния ефект на употребата на морска вода, се оказват трудни за установяване, тъй като участващите механизми са няколко.

Употребата й може да бъде както външна, така и вътрешна. Изучените ефекти върху имунната система са все още в начален етап, но получените резултати от Рене Кинтон убедително доказват, че трябва да се продължи изследването на ефекта на морската вода върху медиаторите на възпалението и имунната система.

Морската терапия може да бъде още едно оръжие в арсенала на природата, за да се спре и намали броя на пристъпите и интензивността на уртикарията.

 

Ще спомена и случая на един млад човек на 30 години, който страда от водна уртикария. Обривът се е появявал при контакт с течаща вода, сняг, дори при изпотяване, но такава реакция липсва при контакт с морска вода (Tkach JR. Aquagenic urticaria. Cutis. 1981;28:454-63.). Възможно е липсата на реакция да се дължи на солеността на водата, но е интересно.