BG EN
Количката е празна


обратно

Как се лекува ниският хематокрит по време на бременността?

20 януари 2019

Какво представлява хематокритът?

За да разберем причината за ниския хематокрит, първо трябва да го дефинираме. Хематокрит е обемът от кръвта, изразен в проценти, заеман от еритроцитите или т. нар. червени кръвни телца.

Референтните стойности са 42-47% при жените и 45-50% при мъжете, като те могат да варират, в зависимост от лабораторията. Това следва да се вземе под внимание, тъй като сами по себе си леките варирания няма да ни покажат наличието на анемия, а по-скоро, че съществува намаляване на дела на еритроцитите спрямо този на плазмата.

Хематокрит и бременност

От казаното можем да заключим, че процес като бременността, при който ще са нужни прилив на повече кръв и увеличаване на хранителния прием и отделянето на течности, заради допълнителния живот, който носи жената, може да се получи разреждане на кръвта с понижаването на хематокрита.  

В действителност, количеството на общия брой еритроцити при бременната жена е по-голямо от това преди забременяването (с приблизително 20%), но обемът се увеличава в по-голяма степен между 1-1,5 л. и по този начин се разрежда хематокритът с близо 5%.

Това разреждане на кръвта води успоредно до падане на хемоглобина, в следствие на намаляването на червените кръвни телца в единица обем.  

Тези клинични картини не се считат за анемични състояния и могат да бъдат наречени псевдоанемия на бременността, когато отклоненията при хемоглобина в тези случаи са леки и не падат под 11 г/л и 33% при хематокрита.  

Анемия по време на бременността

Също така трябва да отбележим, че хранителните нужди при бременните са завишени и сред тях са количеството желязо, фолиева киселина, витамин В12. Предвид важната роля на желязото, когато стойностите му са ниски, бъдещата майка си го набавя с допълнителен прием.  

Според МЗО, за анемия се приема състояние, при което хемоглобинът е под 11 г/л, а хематокритът е по-нисък от 33%. По време на бременност могат да се приемат за нормални стойности над 10,5 г/л за хемоглобина и 32% за хематокрита. Съгласно тези параметри, можем да открием около 42% жени с анемия по време на бременността (според МЗО). При всички тях следва да бъдат взети мерки, свързани с диетата, като препоръки за съчетаването на хранителните продукти, най-подходящия начин на хранене, приема на добавки, в случай че следват вегански хранителен режим, беден на нутриенти, както и бременни, които имат храносмилателни нарушения.

Основната причина за анемия е дефицитът на желязо. Задачата на специалиста ще бъде насочена към набавянето на този микронутриент и улесняването на неговото усвояване.

Биодостъпност и анемия

Морската терапия е доказала, че е интересно допълнение като елемент, улесняващ възвръщането на нивата на желязо, дори и при хранителни режими, бедни на желязо или където то е намалено поради прием на лекарства.  

Проведено е експериментално изследване от Di Bernardo, María et al. (2014) върху употребата на морска вода като добавка при анемия. В него се използва студено микрофилтрирана морска вода  при анемии, които са изкуствено породени от диета, бедна на протеини, витамини и минерали, както и от прием на медикаменти, при лабораторни мишки, на които след експеримента са били анализирани далака, черния дроб и бъбрека.  

Забелязани са значителни статистически различия в кръвните показатели между групата, която е приемала морска вода и тази, която не я е приемала. Изследването доказва ползата от употребата на разтвор от морска вода върху лабораторни мишки с анемия, причинена от бедна на протеини, витамини и минерали диета, както и такава, в резултат на прием на медикаменти.  

В този случай морската вода изглежда действа като „жизнената среда“, която защитава René Quinton, „първоначален сок“, който дава жизненост на клетките, като ги енергизира и снабдява с микроелементите, от които се нуждаят за правилното си функциониране.

От това изследване, наред с проведените от René Quinton върху експериментални животни, може да се заключи, че Морската Терапия има вътреприсъщото свойство да регулира клетъчните функции и така да осигурява тяхното равновесие и това на системата.