BG EN
Количката е празна


обратно

Хронична умора

30 ноември 2018


Хроничната умора, синдромът на хроничната умора или миалгичният енцефаломиелит се определя като състояние, при което засегнатият човек споделя, че колкото и да почива, продължава да усеща отпадналост, която му пречи да извършва ежедневните си дейности до степен, при която понякога е неспособен да стане от леглото, наред със съпътстващи симптоми като миалгии (болки), одинофагия (болезнено поглъщане), както и температура и аденопатия (подуване на лимфните възли). Световната здравна организация (СЗО) я класифицира като болест с тежки неврологични характеристики. Клиничната картина е ограничаваща, трудноразбираема, при нея се срещат фактори, които могат да доведат до възникването й. Диагностицирането й се осъществява чрез изключването на други процеси, които протичат с хронична умора, като инфекции, неоплазии, хранителен дисбаланс, анемии, болест на Тай-Сакс…

Какви са симптомите на хроничната умора и как се диагностицира?

Непълноценен сън, в следствие на който засегнатите хора не успяват да се възстановят от умората, и срещат трудности още със започването на деня. Мускулната слабост също е характерна, както и обща отпадналост през целия ден, загуба на ориентация и умствена умора, чести фарингити и аденопатии, раздразнителност, чувствителност към студа…
При диагностицирането се използват така наречените международни критерии на Фукуда от 1994 г.

Познати ли са причините за хроничната умора?

Причините за хроничната умора или за хроничната отпадналост са неизвестни. Оказва се, че някои състояния като инфекциозни заболявания, имунни нарушения или хормонални промени могат да предизвикат синдрома на хроничната умора, подобно на пролетната умора.
Стресът и нарушенията на съня, както и психогенната температура също са възможни фактори, които влияят върху появата на хроничната умора или са нейна проява. Асоциирана е с някои възпалителни процеси като вирус на Епщайн-Бар, грип, мононуклеоза, бруцелоза, ку-треска и др., поради имунните нарушения, аденопатиите или честите фарингити, дължащи се на хронифицирането на инфекциозния процес, но не е изяснена пряката им връзка.

Лекува ли се хроничната умора?

Обикновено засяга хора на възраст между 40 и 60 години, но не е задължително. Наблюдават се и случаи на засегнати деца и младежи, но те не надвишават 0,1%. Средната продължителност на заболяването е от 35 до 49 месеца, т.е. трябва да изминат средно между 3 или 4 години до изчезването на повечето симптоми или, при младите хора, до пълното възстановяване.
Лечението при възрастните е по-продължително, а възстановяването е частично – според изследванията синдромът не отшумява в от 5 до 20 % от случаите.

Можем ли да въздействаме на хроничната умора?

Понастоящем не съществува стандартизирано лечение на този синдром, но има редица мерки, които се отнасят до начина на живот, и могат да повлияят положително на възстановяването.
Някои от тях са: дейности за самопомощ, когнитивно-поведенческа терапия, индивидуално или в група; ако съществуват нарушения на хранителния режим, трябва да се поправят, освен с въвеждането на цялостна диета, която да покрива нуждите на организма, пациентът трябва да получи знания за важността на съня, да се научи да спазва дневен режим, също така да бъдат запознати с естеството на болестта му неговите близки и приятели.
Отново повтарям, че не съществува нито медицинско, нито хранително лечение, което да доказва с абсолютна сигурност, че има положителен ефект върху болестта.

Морската терапия при хронична умора

Както вече споменах, не съществуват доказателства, които да покажат кое е най-доброто лечение или дали съществува такова, но наред с общоприетите препоръки, ще се спрем за кратко на тази, която се отнася до спазването на балансиран режим с прием на микронутриенти, които са жизненоважни за правилното функциониране на организма. За целта, ще направя препратка към едно изследване, където се показва как може да повлияе на функциите на организма балансираното използване на хранителните добавки от Морската терапия.
За правилния хидроминерален баланс се препоръчва прием на витамини и минерали, тъй като те са жизненоважни за правилното функциониране на химичните и електрохимичните процеси в организма, както и за правилното функциониране и на имунната система (селен, цинк, желязо…).
Наред с много други процеси, минералите вземат участие и в енергийната функция, каквато е електрон-транспортната верига в митохондрията, както и в системата на ензимните антиоксиданти.
Витамините също участват в многобройни енергийни функции, сред които е осигуряването на антиоксидантния ефект по неензимен път, както и други метаболитни процеси.
Именно затова, дори и да е трудно да се направи връзка с подобряването на състоянието на пациент, който спазва балансиран начин на хранене, е логично да се заключи, че препоръчването на Морската терапия е необходимо, за да покрие възможен дефицит в организма, който влияе на възстановяването от синдром на хроничната умора.
През 2015 г. д-р Никол Л. Роджърс и нейният екип направиха изследване с цел да анализират ефектите от приема на електролитна напитка на основата на морска вода по време на тренировъчна програма за издръжливост върху здравето на бъбреците, физическия капацитет и сърдечносъдовия риск при възрастни хора. Резултатите показват, че употребата на морска вода (Морска терапия) повлиява благоприятно спортната продуктивност и също така подобрява други параметри, които сочат за подобряване на цялостното състояние на организма.