BG EN
Количката е празна


обратно

Гастрит: характеристики, диагноза и лечение

8 септември 2019

 Гастрит: характеристики, диагноза и лечение

Гастритът е често срещана болест. Дори се счита най-често срещаното доброкачествено заболяване, което засяга гастродуоденалната област.   

Причините за гастрит са вторични инфекции, прием на лекарства, отговори на свръхчувствителност и такива с неясен произход, при които ще срещнем, освен увреждане на лигавицата, възпалителен процес (може да бъде хроничен или остър).

Наличието на възпалителен процес е от съществена важност за диагностицирането на гастрита и затова е необходимо вземането на биопсия.

С какво се характеризира антралният гастрит?

Антралният гастрит е вид гастрит, при който лезиите и възпалението се намират в антралната част на стомаха. 

Основният причинител на неатрофичен антрален гастрит е инфекцията с Хеликобактер пилори (H. pylori), позната и като гастрит тип Б. Тя може да се изрази по остър или по хроничен начин. Прилаганото лечение е еднакво:

  • Изкореняване на инфекцията с pylori
  • Плюс вземането на хигиенно-диетични мерки

Единствено при хроничен процес, след елиминирането на инфекцията е възможно лигавицата да не достигне своето пълно възстановяване.

Инфекция с Хеликобактер пилори

През 1893 г. при различни проби от пациенти с гастрит се среща грам-отрицателен бацил, който през 1989 г. е признат за причинител на инфекцията с H. pylori.

Тази грам-отрицателна бактерия е много подвижна, благодарение на разположението на полюсните камшичета, с тирбушоновидно движение.

Нейната патогенност произтича от:

  • Подвижността й
  • Производството на уреаза
  • Блокиращи протеини
  • Топлинно шокови протеини (HspB), които усилват уреазната активност

Тези, които увреждат епителните клетки, са ензимните ефекти от уреазата, фосфолипазата, муциназата, клетъчната токсичност. 

Също така се защитава от фагоцитоза и клетъчна смърт чрез производството на супероксид дисмутаза и каталаза, което го прави резистентен и изисква комбинирано лечение за ерадикацията му.

Епидемиология на инфекцията с Хеликобактер пилори

Броят на засегнатите може да достигне близо 90% още от ранна детска възраст като 10 години, главно при развиващите се страни. При развитите страни можем да установим увеличаване на размножаването на бактерията, най-вече при възрастни, като случаите достигат стойности, които надвишат 40 % при по-напреднала възраст.

Обхватът на Хеликобактер пилори е световен и обратнопропорционален на социално-икономическия статус.

Между 80-100% от страдащите от гастрит и язва са заразени с H. pylori!

Това е бактерия, която засяга предимно хората, предава се по фекално-орален път и се развива в стомашната лигавица.

Как се диагностицира H. pylori?

За диагностицирането може да се използват, както инвазивните или директни изследвания, така и неинвазивните или недиректни такива. Сред директните са:

  1. Биопсия на стомаха
  2. Изследване на патологичната анатомия или при биопсията да се направи тест на уреазата

Сред неинвазивните изследвания са:

  1. Серология чрез откриването на антигена на pylori в екскрементите по метода ELISA
  2. Тест на дъха

Можем да използваме  различните изследвания за конкретни цели, като например:

  • Тест на уреазата чрез ендоскопия за диагнозата.
  • Тест на дъха, за да се установи дали е изкоренено заболяването.
  • Откриването на антигени в екскрементите се използва при диагностицирането при първична медицинска помощ.
  • На последно място, когато взетите проби не са достатъчно добри за изследването на уреазата, както например, когато пациентът е бил лекуван преди това с антибиотици (до четири седмици по-рано) или е използвал медикаменти от групата на инхибиторите на протонната помпа (две седмици преди това), се пристъпва към хистологично изследване.

Индикации за лечението

Налице е серия от критерии, която да ни насочи към лечението за ерадикация на H. pylori, и сред тях са:

  • Случаи на пептична язва.
  • Картини на функционална диспепсия при пациенти до 55 години, при които не срещаме симптоми или алармиращи признаци. Това се нарича стратегия на „Тествай и лекувай“.
  • При функционалните диспепсии, които не отговарят на хигиенно-диетичните мерки.
  • Очевидно, при случаите на МАЛТ лимфоми на стомаха с ниска степен на малигненост, тъй като с ерадикацията на H. pylori те се разрешават.
  • При пациенти, които използват нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС) и които са страдали от пептична язва.
  • Роднини от първа степен на пациенти, които страдат или са имали рак на стомаха.
  • В случаите на атрофирала стомашна лигавица или чревна метаплазия.
  • При пациенти, които са били подложени на хирургическа или ендоскопска резекция, поради рак на стомаха.
  • Желязодефицитна анемия или дефицит на В 12, чиито причини са неустановени, което налага лечение, в случай че възникне отговор.
  • При идиопатична тромбоцитопенична пурпура.
  • Също така се прилага лечение за ерадикация на всеки пациент, който е диагностициран с инфекция с H. pylori.

Хигиенно-диетични мерки при антрален гастрит

Освен лечение с антибиотици, може да бъдат взети серия от мерки за намаляване, както на симптомите, така и на вероятността от инфекция с H. pylori и дори да се редуцира количеството на бактериите.

Във връзка с понижаването на вероятността от инфекция, имаме

  • Старателно измиване на продуктите, които ще консумираме в суров вид.
  • Добра хигиена на ръцете, тъй като те са един от пътищата на предаване на бактерията.
  • Ако искаме да намалим симптомите, можем да елиминираме или да ограничим консумацията на кафе, алкохол, цигари, мазни храни, обилните хранения, пикантното, ментата, продуктите, подложени на дълга термична обработка, и тези с много подправки.

Трябва да се внимава със ситуациите на физически и психически стрес. Те благоприятстват увреждането на стомашната лигавица и често, подобно на хирургическите интервенции, при тях се използват медикаменти от групата на инхибиторите на протонната помпа, като превантивно средство при язвите, резултат от стреса.

Съществуват редица  противовъзпалителни продукти с натурален произход, но ще се спра на ефекта, който оказва върху количеството на бактериите използването на морска вода в комбинация с астаксантини. И двете доказано понижават количеството на H. pylori в стомашната лигавица, като по този начин ограничават вероятността от увреждането й.

Въпреки това, днес лечението с антибиотици е единственото, което показва, че е способно да изкорени инфекцията с Хеликобактер пилори, като не позволява развитието на антралния гастрит. Ако се проведе на ранен етап, може да се постигне пълно възстановяване на лигавицата.