Любопитно е как менопаузата се поява през период от време, който в действителност не съответства на нашата продължителност на живот.
При продължителност на живота над 86 години за жените, може да се стори непонятно, че перименопаузата започва на толкова ранен етап, какъвто е възрастта от 40 – 45 години.
Това е знак за промените в нашето обкръжение и техния ефект върху нашата продължителност на живот.
Проблемът възниква поради времето, от което се нуждае природата да въведе промените в нашата биология.
В резултат на това се изправяме пред разминаване между появата на менопаузата и усещането, че имаме способността да износим плод в по-напреднала възраст.
Началото на перименопаузата е, когато жената започва да има характерни симптоми (задух, раздразнителност, загуба на либидо…) до клиничната поява на менопаузата, т.е. до спирането на менструалния цикъл, поради фоликуларното изчерпване.
Тази фоликуларна деплеция ще доведе до симптомите и признаците, които ще споменем по-долу.
Те ще се появят дори когато цикълът продължава, но започва вариране в хормоналните концентрации. Ето защо в началото симптомите не се наблюдават постоянно, а се редуват периоди на тяхната проява и такива, при които те отсъстват.
Сред тези симптоми можем да споменем най-познатите:
Вазомоторни симптоми, при които, поради нарушения на централния контрол на температурата, се появяват зачервявания по бузите и задух.
Психични промени в резултат на намаляването на нивото на естрогени, като емоционална лабилност, нервност, раздразнителност, и др.
Нарушения при сексуалните контакти, дължащи се на ефекта, който оказва върху тонуса, секрецията и овлажняването на вагиналната лигавица, наред с този върху либидото. Появява се диспареуния, сърбеж, както и кървене, всичко това поради намаленото производство на естроген.
С нарастването на дефицита на естрогени заради хормоналната деплеция, резултат от дегенерацията на овариалната функция, симптомите и признаците добиват все по-ясна клинична картина.
Измененията на пикочно-половата система, в следствие на атрофията, могат да засегнат значително сексуалните контакти, като повишат риска от кървене. Освен вече споменатото, всичко това има влияние и върху психиката на жената, която вижда, че периодът й на плодовитост и способността й да стане майка са застрашени.
От друга страна, изчезва предпазният ефект на естрогена, а това води до повишен риск от сърдечносъдови заболявания, сред които повишаване на кръвното налягане. Налице е и повишено задържане на течности, загуба на мускулна маса и тонус, което води до повече отпадналост и липса на енергия.
Атрофията на млечните жлези и повишеното складиране на мастна тъкан може да се изрази в тяхното уголемяване, но за сметка на това намален тургор.
Дългосрочни симптоми и признаци
В дългосрочен план, ефектите от дефицита на естрогени ще се проявят вече не чрез перименопаузата, а по-скоро чрез вече настъпилата менопауза.
Част от началните симптоми се нормализират в повечето случаи, най-вече пристъпите на задух и проблемите от психическо естество. Но всичко свързано с хормоналната деплеция може да се доразвие, както се случва по-често, и да наложи медицинско наблюдение.
Известни са и други симптоми и признаци, но тези са най-честите и важни.
Основното лечение при перименопаузата е хормонално-заместителната терапия (ХЗТ). Тя се ограничава до онези жени, чиито симптоми не могат да бъдат разрешени по друг начин, тъй като страничните ефекти може да са от съществена важност.
Терапията трябва да е насочена към превенция на ефектите в дългосрочен план, като се има предвид продължителността на лечението, на което може да бъде подложена пациентката и рисковете, които това предполага.
Ето защо задача на здравния специалист и на пациента е да решат кое е най-доброто лечение за перименопаузата и менопаузата.
Когато трябва да бъде разбран процесът, през който преминава жената, един от най-важните аспекти, които трябва да се третират, е драстичната промяна, на която е подложен един организъм, който е зависел от естрогените през дълъг период от живота. От първостепенно значение е започването на интегрална стратегия, когато жената наближава годините, в които е възможно при нея да настъпи перименопаузата.
Храненето, начинът на живот, познанията за етапа от живота, в който се намира жената, помагат да бъдат намалени ефектите от хормоналната деплеция, като сведат до минимум съответните симптоми и признаци.
Ето някои аспекти, които да бъдат отчетени:
Здравословна за сърцето диета, така че да бъдат държани настрана холестеролът, триглицеридите, захарта, …
Морската вода е допълнение, което предлага хидроминерален фонд, чиито характеристики относно концентрация и пропорция, й придават особеността да прилича на нашата вътрешна среда.
Тази „жизнена среда“, както споменава Рене Кинтон, който е считал за нея, че доставя основните микроелементи за правилното клетъчно функциониране, възстановява енергетичните функции на клетката.
Рене Кинтон е получил изненадващи резултати с приложението на Морската Терапия в редица области на здравето.
В едно скорошно изследване, при което е използвана Скалата Сервантес за жени в менопауза, са получени интересни резултати, когато им е бил назначен изотоничен разтвор на морска вода, с цел да бъдат оценени резултатите след период на лечение от три месеца.
Скалата Сервантес е съставена от 31 критерия, които оценяват симптомите и следователно и качеството на живот на жените в менопауза. Тази скала е била приложена преди и след лечението, като е било отбелязано подобрение във всичките анализирани параметри. Сред тях били безсънието, физическата умора и ставните болки, признаци на депресия, усещане за подутост и сухота на кожата.
Въпреки че това е само едно първоначално изследване, резултатите от него ни разкриват възможностите, които може да ни предложи морската вода за органичното равновесие по време на менопаузата, за да облекчи нейните симптоми и признаци.
Ниската гломерулна филтрация е индикатор за дисфункция на бъбреците. Когато бъде отчетена при рутинните медицински изследвания, следва да се вземат адекватни мерки, за да се намали развитието й и да се смекчат щетите. По-долу ще се спрем на функциите на бъбреците, рисковите фактори за ниска гломерулна филтрация и предпазния ефект, произтичащ от използването на Морската Терапия, която според традиционната източна медицина въздейства по оста сърце-бъбреци.
прочети ощеПричините, които могат да предизвикат секреция в белите дробове, са многобройни. Сред тях са възпаленията, генетичните болести, излагането на различни видове токсини и ХОББ (хронична обструктивна белодробна болест). Открий защо е важно да се вземат мерки срещу прекомерната секреция и какво лечение съществува.
прочети ощеХидратацията е един от аспектите, на които трябва да обърнем най-много внимание, когато предпазваме кожата си през най-горещите месеци от годината
прочети ощеПрез 1897 г. френският физиолог и биолог Рене Кинтон провежда серия пионерски за времето си експерименти в Лабораторията по патофизиология на Колежа дьо Франс в Париж. Научните резултати на Рене Кинтон били толкова необичайни за лекарите и изследователите, че предизвикали огромен интерес.
прочети ощеКоронавирус: какво представлява, симптоми и лечение Covid-19 или по-точно SARS-COV 2 е нов коронавирус и принадлежи към групата на бетакоронавирусите, които на свой ред се числят към бутолиновия подвид Coronaviridae (Zhu и сътрудници).
прочети ощеГастрит: характеристики, диагноза и лечение Гастритът е често срещана болест. Дори се счита най-често срещаното доброкачествено заболяване, което засяга гастродуоденалната област. Причините за гастрит са вторични на инфекции, прием на лекарства, отговори на свръхчувствителност и такива с неясен произход, при които ще срещнем, освен увреждане на лигавицата, възпалителен процес (може да бъде хроничен или остър). Наличието на възпалителен процес е от съществена важност за диагностицирането на гастрита и затова е необходимо вземането на биопсия.
прочети ощеДразнимото дебело черво или синдромът на дразнимото черво (СДЧ) е функционално чревно нарушение, според критериите от Рим IV. За облекчаване на симптомите, най-важното е да се постави правилна диагноза на подтипа на СДЧ. На второ място, диетата при дразнимо дебело черво е ключът за подобряване на състоянието. Каним те да научиш повече за препоръчителните хигиенно-диетични мерки при синдром на дразнимото черво.
прочети ощеДорсалгия. Когато болката в гърба те ограничава. Дорсалгията се определя като болка в горната част на гърба, на нивото на гръдните прешлени. Виждаме, че този термин не дава голяма яснота, тъй като се отнася само до засегнатата област, не до конкретен мускул или група мускули. Ето защо, човек не може да се ориентира много добре, когато чете лекарското становище.
прочети ощеИсторията на Доротеа, „сирената“ от Пинамар: тя е на 106 години и плува и пие морска вода всеки един ден от своя живот
прочети ощеМоноцитите влизат в състава на кръвта, произвеждат се от костния мозък и произлизат от миелоидната линия на стволовите клетки (stem cells) на костния мозък.
прочети ощеДобре ли е да пием морска вода? Рене Кинтон използва морската плазма за лечението на редица болести във времена, когато недохранването и инфекциозните заболявания като холерата, туберкулозата, стомашно-чревните разстройства, измененията по кожата и лигавиците, обезводняването … са разрушавали много животи.
прочети ощеИ освен това, показва, че майка ти е права. Сега ще разбереш защо. © RUBÉN VEGA. REALIZACIÓN: NOELIA TURRÓN-LAYA
прочети ощеНиският хематокрит по време на бременността е често срещано явление. Въпреки че това не бива да буди безпокойство, е добре да се има предвид, че отклонението трябва да бъде малко, а причината на която се дължи, да бъде изяснена. След изследването на причините за занижени стойности на хематокрита, обикновено се предприемат стандартизирани мерки като допълнителен прием на желязо (има редица формули) и хранителен режим, богат на витамини от групата В и микроелементи.
прочети ощеОт XIX в. до днес, благодарение на изследванията на Рене Кинтон, употребата на морската вода е важен източник на минерали, както за лечение на електролитен и хранителен дисбаланс, така и за превенция за недостига на същите тези минерали (в частност, олигоелементите, които са много важни за метаболитната функция), набира все по-голяма скорост.
прочети ощеКакво представляват кожните обриви и защо се появяват? Съществуват редица причини, които водят до появата на обриви по кожата, от реакция при допир до автоимунен отговор, който може да се изрази под формата на уртикария, псориатична плака, еритема. Когато говорим за кожен обрив, обикновено той се свързва с уртикарията, в някои случаи така се нарича и появата на плака, папули, люспи, но те не определят хистологично това, което се разбира под уртикариален обрив.
прочети ощеХроничната умора, синдромът на хроничната умора или миалгичният енцефаломиелит се определя като състояние, при което засегнатият човек споделя, че колкото и да почива, продължава да усеща отпадналост, която му пречи да извършва ежедневните си дейности до степен, при която понякога е неспособен да стане от леглото, наред със съпътстващи симптоми като миалгии (болки), одинофагия (болезнено поглъщане), както и температура и аденопатия (подуване на лимфните възли).
прочети ощеОкеанската вода има антибиотични, антивъзпалителни свойства, осигурява на клетките всички необходими минерали и представлява шперц, който отключва възможностите на организма за самолечение. Защо и по какъв начин океанската вода действа върху човешките клетки, разказаха д-р Мария Папазова и д-р Байестер от Университета в Аликанте, Испания, в предаването „На кафе”.
прочети ощеУчени от всички страни по света доказват една теория, че тайната на лечебната сила на морската вода се крие в нейния минерален химичен състав. Изследвана и проучвана морската вода се оказва истинско обвито в мистерия съкровище. Чудодейна сила, която е свързана с нейният минерален състав. Минералният състав на изотоничен разтвор от морска вода изключително много се доближава до състава на кръвната плазма.
прочети ощеМорската терапия се състои в приемането на морска вода от пациентите за подобряване на тяхното здравословно състояние. Многобройни проучвания потвърждават факта, че органичната вода е от съществено значение за запазване на хидроминералния баланс на нашите клетки. В миналото много и различни школи, сред които Питагоровата и Хипократовата говорят за лечебната силата на морето, но през 19 век биологът и физиологът Рене Кинтон извършва клинични изледвания, за да докаже, че когато морската вода е доведена до изотоничност, съставът ѝ е идентичен с вътрешната среда на човешкото тяло.
прочети още