Защо е толкова важна диетата при дразнимо дебело черво?

Защо е толкова важна диетата при дразнимо дебело черво?

Дразнимото дебело черво или синдромът на дразнимото черво (СДЧ) е функционално чревно нарушение, според критериите от Рим IV. За облекчаване на симптомите, най-важното е да се постави правилна диагноза на подтипа на СДЧ. На второ място, диетата при дразнимо дебело черво е ключът за подобряване на състоянието. Каним те да научиш повече за препоръчителните хигиенно-диетични мерки при синдром на дразнимото черво.

Кои са симптомите на синдрома на дразнимото черво?

Един от отличителните симптоми, свързвани със СДЧ, е периодичната поява на стомашна болка. Тя следва да се е проявявала най-малко веднъж седмично за последните три месеца. Също така, трябва да бъде придружена от два или повече от следните симптоми:

• Стомашна болка, свързана с нуждата от изхвърляне на екскременти. В повечето случаи болката отшумява след изхождането или отделянето на газовете. Важно е да се има предвид, че тези проблеми обикновено не се проявяват по време на сън.
• Промяна в консистенцията на екскрементите.
• Налице е съпътстващо вариране в броя/честотата на изхожданията.
• Има подразделение на категориите, според това дали преобладава състоянието на запек или диария. Това е важно, тъй като ще се отрази на избраното лечение. Като цяло, срещаме СДЧ, при който може да преобладава диария, запек, смесени клинични картини, редуващи се и такива, които не могат да бъдат класифицирани.

Защо диагностицирането на дразнимото черво е от ключова важност?

Когато се сблъскаме със симптомите на дразнимо дебело черво или СДЧ, най-важното е да отхвърлим наличието на органична патология

Съществуват различни алармиращи признаци и симптоми, които могат да ни насочат към една органична патология. Сред възможните органични патологии ще отличим:

• Хронични възпалителни чревни болести (болест на Крон и улцерозен колит)
• Целиакия
• Непоносимост
• Инфекциозни болести
• Туморни заболявания
• Заболявания на жлъчните пътища
• Хронични заболявания на панкреаса

Ето защо е важно да познаваме алармиращи признаци и симптоми като:

• Значителна загуба на тегло.
• Предишни случаи на рак на хранопровода при засегнатото лице или в семейството.
• Появата на кръв в изпражненията.
• Когато болката или неразположението се проявяват по време на сън, като понякога налагат необходимостта да се стане и да се отиде до тоалетна.
• Когато се появи при лице на възраст над 50 години.

Затова са важни една добра анамнеза и преглед на пациента, наред със съответните допълнителни изследвания, за да бъде диагностициран със сигурност с дразнимо дебело черво или СДЧ.

Съществува лечение за дразнимото черво

Основното лечение на дразнимото черво или СДЧ е насочено към хигиенно-диетичните мерки. В действителност, ако пациентът е способен да следва тези мерки, е много вероятно те да са напълно достатъчни, за да може да контролира болестта.

Сред тези хигиенно-диетични мерки са:

• Консумирането на фибри при храненето, както разтворими, така и неразтворими.
• Установен режим на хранене, като се избягва неговата промяна.
• Спокойно и умерено хранене.
• Редовни физически упражнения.
• Достатъчен прием на вода между храненията (1, 5 л. на ден).
• Ограничаване на дразнителите като прекалена употреба на кафе, алкохол, пикантни храни, и др.

Освен това, всеки може да изследва храните, които му понасят или не, като наблюдава ефекта от консумирания продукт и съблюдава параметри като:

• Тежест
• Парене
• Стомашни болки
• Забавяне на стомашното изпразване, измервано с бавно храносмилане и флатуленция.

Последните препоръки служат, за да оценим конкретен продукт, който смятаме, че не ни понася.

Като специфично фармакологично лечение на дразнимото черво се използват медикаменти като спазмолитици, секретагоги, антидепресанти, прокинетици, ректални стимуланти като супозитории, линаклотид, прукалоприд, лубипростон, и др.

Специалистът ще предпише едно или друго средство, според подтипа на СДЧ, ако той е свързан със запек, диария или смесена клинична картина. Предписването на едно или друго лечение ще зависи от клиничната картина и от симптомите при пациента.  

В какво се състои диетата при дразнимо черво?

Както се случва в повечето случаи на функционални патологии, не е известен конкретният елемент, който води до появата на пристъп на раздразнено черво или СДЧ.  

В нередки случаи, ситуациите на стрес, нервност и тревожност са достатъчни, за да се появят симптомите и така да се окаже трудно да бъдат определени точните мерки, които да ни избавят от болестта.

Дори и тогава, следването на диета при дразнимо черво или СДЧ е ключово, за намаляване на симптомите. Но в какво се състои тази диета? Като цяло, става дума за серия от навици, които характеризират една балансирана диета. Те включват:

• Умерен прием на мазнини (предимно животински).
• Да не се прекалява с цитрусите, най-вече през нощта.
• Да се избягват обилните хранения. Храните трябва да бъдат добре сдъвкани, за да се хомогенизират със слюнката. Не трябва да се прекалява и с подправките.
• Да бъдат определени продуктите, които причиняват флатуленция, като зелето, карфиола, бобовите, и т.н. Това не означава, че трябва да се прекрати тяхната консумация, а само, че ако приемът им ни предизвиква симптоми, да преценим формата, под която да ги ядем. Например бобовите могат да се консумират във вид на кълнове.
• Да се наблюдава ефектът от млечните продукти и техните ферменти.
• Да се отчете ефектът от зърнените храни и най-вече от тези, които съдържат глутен. Ако срещнем подобрение след тяхното елиминиране, е възможно да не става дума за дразнимо черво, а по-скоро за непоносимост към глутен, която понякога може да даде отрицателен отговор при серологията на антитела и да изисква повече изследвания.

Най-доброто, което можем да направим, за да имаме успех с диетата при дразнимо черво или СДЧ, е консултацията със специалист, така че да се стартира стратегия, която предлага резултати и сигурност.  

Запознай се с ползите от морската вода при дразнимо черво

Сред симптомите на дразнимо черво или СДЧ са диарията или запекът, като и при двете състояния е изключително важно да се пият между 1,5 и 2 литра вода.

Към поетата вода, чрез морската вода, можем да включим електролитите и микронутриентите, които ще възстановят минералите, които може да бъдат загубени при пристъп на диария.  Същите минерали може да се използват и при хидратацията на чревните секреции, като благоприятстват задържането на вода от екскрементите, увеличават техния обем и така улесняват изхвърлянето им.   

Изотоничният разтвор от морска вода регулира сдъвканата в устата хапка, като поддържа изотонична концентрация и така подпомага нормализирането на чревното функциониране. На Рене Кинтон му е помогнал много при детските диарии, където използвал морската вода като естествен възстановител на плазмения обем и получил изненадващи резултати. Дори при бебетата, които имали непоносимост към млякото, ако правел дозите с морска вода, те се понасяли по-добре и малките пациенти се възстановявали от болестта.

Изотоничният разтвор от морска вода, освен че хидратира, подхранва нашия организъм с незаменими микроелементи и в концентрациите, които са нужни на нашата плазма.